Сп. Икономист: Референдумът, с който местните отхвърлиха златодобива в Трън, не е толкова еднозначен, колкото изглежда

16.06.2017

Разположено до границата със Сърбия, Трън е типичното малко българско градче, чието население (в момента около 4000 души) намалява с бързи темпове, а безработицата достига 30%. По принцип такива населени места достигат до централните новини, ако бъдат сполетени от някакво природно бедствие. Миналата неделя обаче там се проведе референдум, чиито резултати станаха част от оборота на националните новини.


Въпреки че не беше поставено по този начин, допитването показа, че трънчани не желаят в града им да има добив на злато. Въпросът към гражданите на Трън бе формулиран по следния начин: „Против ли сте община Трън чрез Общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми?".


По данни на общинската избирателна комисия активността на референдума е била 59,7% от имащите право на глас, което означава, че резултатите трябва да бъдат зачетени. Над 93% от участвалите в референдума са се обявили против общината да одобрява устройствени планове, свързани с метални полезни изкопаеми.


Незапознатите с казуса сигурно ще се запитат защо им е на жителите на Трън да ограничават местния си парламент в това специфично правомощие точно сега? Отговорът е лесен, защото има проявен интерес за златодобив. Инвеститорът, заявил такова намерение, е „Евромакс сървисис" от групата „Асарел-Медет". Дружеството е регистрирало търговско откритие в мина „Злата" и има разрешение за търсене и проучване. Но проектът е на толкова ранен етап, че дори не е започнала процедурата по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), която трябва да покаже има ли рискове, и ако има, какви биха били мерките за елиминирането им.

 


Страховете на хората


Злато се добива в Трън още от 30-те години на миналия век, само че по тогавашната технология, чрез амалгама. Тъй като в този метод се използват цианиди, природата в региона, включително и водата, са сериозно замърсени. Това води до протести, които спират този начин на добив, и рудата започва да се обработва до концентрат, който се е преработвал на други места. Така до 1974 г., когато мина „Злата" е затворена заради изчерпани количества. Всичко това обяснява страховете на местните, към които се добавят и опасения за наличие на уран, каквото е установено при проучване през 80-те години.


Днешните проучвания на Българската минно-геоложка камара (БМГК) сочат, че действително в рудата се съдържа уран, но той е природен и е в ниски концентрации. „Този уран не представлява заплаха за околната среда или за хората, той ще съществува независимо дали рудата се добива, или не", каза пред „Икономист" Даниел Киряков от БМГК. Според него експертен дебат покрай референдума е нямало. „Замирисва силно на популизъм, който злоупотребява със страховете на хората, защото уран има и в жълтите павета на София, а и инвеститорите искат да добиват злато, а не уран", добави той. Камарата е против допитването и по друга причина. „Изхождайки от Закона за подземните богатства, те са национални и решението за добив не е от компетенцията на местните власти", допълва Киряков.

 


Какви са плановете на инвеститора


Проектът на инвеститора е за разработване на находище за добив на златно-сребърни руди, а крайният продукт ще е златно-сребърен концентрат, който ще се преработва другаде. Плановете на „Евромакс сървисис" са да разработи единствено мина „Злата", като построи флотационна фабрика и хвостохранилища на терен над 600 дка. Срокът на проекта е между 10 и 15 години, като в началото се предвижда да дава работа за около 200 - 300 души, а в пика на рудодобива - на 750 души.

 


Резултатът от референдума беше очакван за нас, защото се спекулираше със страха на хората", каза Елица Георгиева от „Евромакс сървисис" пред „Икономист". „Реално въпросът в референдума беше „Страх ли ви е" и отговорът беше „Да, страх ни е". Отговорът обаче би трябвало да се съдържа в ОВОС-а на проекта, а такъв няма. Неслучайно допитването предхожда оценката и според нас е дело на хора, които не искат да се стигне до оценка, но не можем да коментираме защо това е така", допълни Георгиева.

 


Тя каза още, че инвеститорът умишлено не е взел участие в кампанията, включително и в средата на януари, когато бе взето решение за провеждане на референдум, за да не се приеме казаното от негови представители като агитация. „Факт е обаче, че в този процес липсваше втората страна и нейните аргументи, затова не намираме допитването за демократично и това се отразява като несигурност в средата за бизнес", добави Георгиева.


Наталия Кадънкова, председател на Инициативния комитет, инициирал допитването, категорично отказа коментар пред „Икономист". Изпълняващата длъжността кмет на Трън Цветеслава Цветкова също не пожела да изрази становище, като се аргументира с чаканото съдебно решение.

 


Правна каша


От всичко казано по темата става ясно, че най-адекватно би било въпросът на референдума да звучи „Искате ли на територията на Трън да се добива злато?".


Но тъй като подземните богатства са изключителна държавна собственост и местните власти нямат право да се разпореждат с тях, такова допитване не би имало никаква тежест. Затова и формулировката е насочена към правомощията на общината. Въпреки това още на следващия ден след допитването Районната прокуратура в Перник протестира пред Върховния административен съд (ВАС) основанията за провеждане на референдума. Според прокурорите въпросът не е от местно значение, тъй като засяга национално богатство и не е предоставяна компетенция по него на органите за местно самоуправление. От друга страна, общината няма право да откаже одобряване на устройствен план, ако всички законови изисквания са спазени. Нещо подобно се случи в сферата на златодобива в Крумовград, където общинският съвет отказа да одобри техническо задание за подробен устройствен план на „Дънди Прешъс Металс", но съдът го задължи.


Затова сега всички - инвеститор, община и инициативен комитет, чакат решението на магистратите. Оказва се, че не е лесно то да бъде предвидено. „От една страна, става дума за национално богатство, разпореждането с което се регламентира със Закона за подземните богатства, а от друга - за правата на местните власти, които пък са регламентирани в Закона за местното самоуправление", каза пред „Икономист" юристът Добри Митев, зам. главен секретар в Българската стопанска камара. „В моята практика съм бил свидетел на разнопосочна съдебна практика по всякакви въпроси и тя е възможна заради създадената правна каша у нас. В зависимост от подхода на ВАС въпросът може да бъде решен както в подкрепа на решението на жителите на Трън, така и в полза на националния характер на инвестиционното намерение на „Евромакс сървисис". На практика се получава така, че законът не защитава правата и сигурността нито на гражданите, нито на инвеститорите, нито пък създава надеждна среда за бизнеса", смята Митев.


Друг казус би изникнал, ако съдът отхвърли протестите срещу референдума. Тъй като само община може да одобрява устройствени планове на територията си, ако тя откаже да го прави за определен кръг инициативи, тогава кой ще го прави. 


***


Президентът: Местната демокрация работи


Приветствам гражданите на община Трън, които показаха, че местната демокрация в България може да функционира успешно. Референдумът е пример за това, как отговорни български граждани се самоорганизират, за да защитят правата си и да се произнесат по проблем не само от местно, но и от национално значение. Вотът на хората в Трън утвърждава здравето и чистотата на природата като основни ценности на нашето общество, в което интересите на гражданите трябва да са приоритет, написа в профила си във фейсбук държавният глава Румен Радев след обявяване на резултатите от допитването. 

 

Източник: сп. Икономист / Стела Пенкова, Пламен Енев

GrECo JLT България Адвокатско дружество Актемиум БЕА Балкан ЕООД Алки-Л ЕООД Асарел-Инвестмънт ЕАД Асарел-Медет АД БАПИМ Би Ен Ес ЕС ООД БН-Консулт Инжениринг ООД Бумар АД България Алфа ЕАД Галдив ЕООД Геоcервизинженеринг АД Геопродукт АД Геопроект ЕООД Геопс - Болкан Дрилинг Сървисис ЕООД Геострой АД Геотехмин ООД Геотрейдинг АД Денкщат България ООД Диал ООД Дионисомарбле - България ЕООД Дънди Прешъс Металс Челопеч ЕАД Дънди Прешъс Метълс Крумовград ЕАД Евромакс Експлорейшън Сървисиз ЕООД Евротест Контрол EАД Екотехконсулт-Б.М. ЕООД Експлозивпрогрес-ГТМ ЕООД Елаците - Мед АД Емкотек ООД ЕнвироХеми България ЕООД Златна Панега Цимент АД Имерис Минералс България АД Инжконсулт ЕООД Инфрапроект Консулт ЕООД Каолин ЕАД Люляка Матириълс ЕАД Марин Батуров ЕООД МГУ Св. Иван Рилски МДЗ Балша ЕАД Метсо Минералс ТП Минен и Кариерен Сервиз ЕООД Мини Марица-Изток ЕАД Минно дружество Белоградчик Минпроект ЕАД Минстрой Марица Изток АД Минстрой Холдинг АД Нипоруда АД Овергаз Инк АД Огняново - К АД Олопласт Орика Мед България АД Полимет импорт експорт ООД Проучване и Добив на Нефт и Газ АД РМД-Жабляно АД Рудметал АД Сандвик България ЕООД Сигма България АД СК-13 Пътстрой АД СМА Минерал ЕООД СМС-С ЕООД ССАБ България ЕООД Тера Арс ЕООД Трейс Рисорсиз ЕООД Фундамент ООД Хемус-М АД Шнайдер Електрик България ЕООД Юнион Консулт ООД GrECo JLT България Адвокатско дружество Актемиум БЕА Балкан ЕООД Алки-Л ЕООД